Велизар Енчев пред ФАКТИ: С избора на АПС за третия мандат президентът удари Пеевски

В гласуване и прегласуване парламентът първо реши да свали охраната от НСО на лидерите на ГЕРБ - Бойко Борисов, и на „ДПС-Ново начало“ - Делян Пеевски, а след 30 минути гласува да я запази благодарение на рязка промяна във вота на ИТН. Пред Факти по темата говори Велизар Енчев, посланик на България в Република Хърватия (1997-2002), университетски преподавател, доктор по Международно право и международни отношения.

- Г-н Енчев, лидерите на ГЕРБ и „ДПС–Ново начало“ – Бойко Борисов и Делян Пеевски, ще продължат да ползват държавна охрана. Защо хората, които работят за хората, имат нужда от охрана?
- В нормална демокрация политикът не се пази от народа. Когато редови депутат или партиен лидер разчита на постоянна държавна охрана, това не е израз на доверие, а симптом за дълбок разрив между властта и обществото. В повечето държави от ЕС държавната охрана е функционална, а не персонална. Тя се предоставя на длъжности и то при конкретни служебни ангажименти или доказана заплаха. Редови депутати не се охраняват по презумпция.

В България НСО отдавна е превърната в служба, която охранява не институции, а биографии и зависимости.

Охраната на Борисов и Пеевски не защитава демокрацията, тя показва, че властта се страхува от собствените си граждани и плаща за този страх с публични средства.

- Какъв бе ходът на ПП–ДБ с искането НСО да не охранява редови депутати – политически или предизборен?
- В европейския парламентарен контекст това е напълно нормален политически въпрос, а не скандал. Това е техническа корекция на законодателството. В България обаче бе представена като „предизборен трик“, защото засегна реални интереси. Да, ПП–ДБ извлякоха политически дивидент, но това не отменя същността на въпроса: защо държавна служба обслужва лица, а не институции? Паническата реакция на ГЕРБ, ДПС–НН, както и поведението на БСП и ИТН, само потвърдиха, че проблемът е дълбок и системен.

- Първоначално законопроектът беше приет на първо четене в пленарната зала, но след прегласуване групата на ИТН промени позицията си и се въздържа. Така подкрепата за предложението се оказа недостатъчно и то беше отхвърлено. Кабинет в оставка – това е разбираемо, но и парламентът ли е в „оставка“ след този лупинг на ИТН?
- В нормална държава подобна рязка смяна на позиция, при това без никаква аргументация, би довела до оставки или поне до публични обяснения. В България тя мина без последици. Поведението на ИТН не беше колебание, а демонстрация на политическо подчинение. Парламент, в който решенията се променят не след дебат, а след „почивка“, е парламент, който е абдикирал от ролята си на независим законодателен орган.

- БСП гласуваха разнородно – „за“, „против“ и „въздържал се“. Това означава ли, че групата вече не е монолитна?
- Това не е здравословен плурализъм, а криза на идентичността. Подобно разцепление по толкова ясен морален въпрос е знак за липса на лидерство и срамен конформизъм. Лява партия, която не може да защити принципа, че държавните ресурси не са лична привилегия на силните на деня, е партия, която е загубила социалния си компас.

С този си вот БСП отново си заслужи името БСП-Ново начало.

А с пламенното слово на Наталия Киселова, която пледираше за оставане на охраната на НСО на Борисов и Пеевски, разбрахме кой кой е в Столетницата. Ясно е едно - на предстоящите извънредни избори, ако стане някакво чудо и БСП се промъкне в парламента, тя пак ще се хвърли в коалиционната прегръдка на ГЕРБ и ДПС-НН.

- Между първо и второ гласуване имаше почивка, а след нея цялата група на ИТН смени позицията си. Как си „починаха“ депутатите?
- Очевидно не за размисъл. В парламента почивките са за уточняване на текстове, не за подмяна на политическата воля. Синхронната смяна на вота на цяла парламентарна група показва, че решенията не се вземат в пленарната зала. Това доближава ИТН не до парламентаризма, а до клиентелистките модели, при които има външен център на решенията.

- При второто гласуване общият брой на въздържалите се се увеличи с още трима депутати от БСП и един независим. Що за позиция е „въздържал се“. Какво се показва с това?
- В Народното събрание „въздържал се“ е убежище за политическа страхливост. Това е вот, който казва: „Зная, че е проблемно, съзнавам, че е позорно, но нямам смелост да се възпротивя и да го спра.“ Така правдата умира, лъжата триумфира, отговорността се размива и статуквото тържествува.

- Третият мандат за правителство отиде при АПС. Това ли е най-оптималният вариант за президента Румен Радев?
- В рамките на парламентарната логика – да. Последният мандат се използва не толкова за съставяне на кабинет на всяка цена, колкото за политически сигнал. С този ход президентът разбива мантрата, че Делян Пеевски е единственият представител на турския електорат. С избора на АПС за третия мандат президентът удари Пеевски. Така се вдига и доста спадналият авторитет на Алианса за права и свободи и легитимно му се помага да си върне отнетия му от Пеевски електорат. Дори да не се стигне до правителство, този избор има политическа стойност, защото показва, че задкулисието не е безалтернативно. Логично бе мандатът да се даде на „Възраждане“ като трета политическа сила, но очевидно са надделяли горните съображения, които имат своята логика в мафиотизираната ни държава.